Когато чувствате дискомфорт
В днешното общество преобладава схващането, че усещането за нещо различно от „щастие“ и наличието на предизвикателства в живота по своята същност е неприемливо. В резултат на това много от нас се стремят да избягат от чувството на дискомфорт и дори се осъждат, когато не са в настроение и весело състояние. Постоянните опити да смекчим или отблъснем болката, обаче, може да означават, че не искаме да видим нещата „такива, каквито са“.
В резултат на това – ограничаваме потенциала си, като отбягваме промени, както във възприятието и личното си израстване, така и в предприемането на нови ежедневни избори. Освен това, често именно преминавайки през болката, ние намираме възможности за растеж и достигаме до ценни прозрения. На тази солидна основа след това градим смислен живот.
Помислете, например, за повтарящи се главоболия. Много хора подхождат към тези главоболия като към обикновен „дефицит на болкоуспокояващо“, без да навлизат по-дълбоко в основните причини. Могат ли да бъдат свързани с диетата или пък с нестабилни нива на кръвната захар? Съвпадат ли с менструалния цикъл? Може би са резултат от лоша стойка след продължително стоене зад бюрото или пък резултат от огромното напрежение вследствие на многото спешни задачи. Дали дишането, което константно е плитко и учестено, вместо бавно и диафрагмено – е проблемът?
Приемането на хапче за облекчаване на болката може да ни накара да пренебрегнем истинското послание, което тялото се опитва да предаде. Пренебрегването на изследването на тези сигнали може да доведе до по-значителни здравни предизвикателства в бъдеще. Помнете, тялото Ви не иска да страдате, напротив – то се стреми да оцелее и да процъфтява. Физическата болка служи като средство за комуникация, предаване на информация, която иначе бихме пренебрегнали. Емоционалната болка или дискомфорт не са различни. Ами ако това също има за цел да улесни вашия растеж, научаването или по-балансираното възприемане на нещо или дори на много неща?
Понякога емоционалната болка изглежда сякаш ще бъде вечна, друг път е периодично интензивна. В тази болка може да се крие част от нас самите, която все още не сме прегърнали и обикнали напълно. Онова, което чувстваме често ни води по пътя към приемане на аспекти от себе си, които сме осъждали сурово или които не сме успели да си признаем. Също така може да хвърли светлина върху страховете ни, които да се проявяват в реалността като стрес.
Знайте, че любовта е нашата вродена природа, докато страхът е нещо, което научаваме. Нашето пътуване в живота включва много промени на заученото ни поведение и моделите ни на мислене. Често включва и отказ от страхове, за да можем да се върнем към място, изпълнено с любов.
Вместо да чакаме до последния момент, нека разкрием истината по-рано, живеейки живота си автентично, а не през призмата на нашите страхове и измислени от нас истории. Не казвам, че всичко това е лесно. Не е. И все пак, може да си струва да направим всичко възможно, за да се замислим дали живеем с вярата, че това, което ни се случва, се случва по-скоро За нас – за да бъдем възможно най-еволюиралото изражение на душата си, а не На нас – в ролята на жертва.
Когато се обърнете към болката си, вместо да се опитвате да се преструвате, че я няма, може дори да се изправите право срещу нея и да откриете, че не е толкова голяма или предизвикателна за преодоляване, колкото сте си представяли. Докато някои житейски преживявания безспорно са дълбоко болезнени, повечето пъти умът е този, който прави нещата много по-големи и по-трудни, отколкото в действителност са.
Помнете, че красотата и болката съществуват едновременно във всеки момент. Просто, обикновено се фокусираме само върху едното или другото. Помнете също, че не сте сами. Подкрепата е винаги на разположение. Ако имате нужда от помощ, разбиране и изслушване само ги потърсете.
