Забелязвате ли магичните моменти?

Забелязвате ли изгрева на слънцето сутрин, начина, по който листата танцуват при полъх на вятъра? Ако отидете на разходка, присъствате ли в момента – забелязвате ли топлината на слънцето върху кожата си и птиците, които летят наоколо? Сядате ли на масата, за да се храните, без телефон, социални медии или телевизия, без мислите ви да препускат напред към това какво още трябва да направите?

Или пък сте постоянно една крачка напред или една зад себе си във всеки един момент? Мислите ви скачат ли от задача на задача?

Темпото на съвременния свят може да ни накара да чувстваме, сякаш трябва да препускаме от момента, в който отворим очи сутрин, до момента, в който положим глава на възглавницата вечер. Много хора се чувстват така, сякаш нямат време да си поемат дъх, камо ли да обърнат внимание на това, което се случва около или вътре в тях. Общият консенсус е нещо от рода на „Имам толкова много работа и просто нямам достатъчно време“.

Но какво пропускаме като не внасяме повече присъствие в ежедневието си, като не сме осъзнати?

Безспорно е, че животът е по-бърз от всякога. Ако погледнем какъв е бил животът дори само преди петдесет години, можем да видим радикалната промяна.

Днес много семейства нямат друга възможност, освен и двамата родители да работят за нужните доходи. Разходите за жилища и живот скочиха рязко и постоянно нарастващият финансовият натиск натоварва много хора.

За твърде много жени това темпо – техните безмилостни списъци със задачи и постоянното усещане за натиск и неотложност – задвижва обезпокоителни биохимични процеси в телата им. Те са преуморени, изпитват предменструален синдром и изтощителни симптоми на менопауза, синдром на раздразненото черво, главоболие, тревожност, лошо качество на съня, редовни настинки и грип и много други симптоми, които просто приемат за „нормални“.

Отличното здраве и в известна степен нашето щастие ли са цената за нашето непрекъснато бързане?

Наистина ли всичко това означава, че в живота ни няма място за осъзнато присъствие? Наистина ли сме твърде заети, за да спрем и да се полюбуваме на залеза? Или просто сме забравили колко е важно да натискаме пауза от време на време и просто да подишаме?

Дълбоко в сърцето си вярвам, че повечето от нас са загубили връзка със скъпоценната красота на живота. В съвременния начин на живот – на търсене, стремежи, опити да се вместим в нашите претоварени графици – ние съществуваме, без наистина да спрем, за да обмислим приоритетите и ценностите си и дали наистина начинът на живот, който водим е в съответствие с тях!

По пътя твърде лесно можем да забравим да оценяваме онова, което вече имаме и каква благословия е всичко наоколо. Дори когато е трудно, красотата и болката съществуват едновременно. Просто ние сме склонни да се фокусираме върху едното или другото във всеки даден момент.

Наистина ли сме щастливи да загърбим здравето си заради този начин на живот? Да бъдем толкова увлечени да свършим всичко навреме, че да пропуснем истинската наслада от това да се зарадваме на усмивката на детето, как си играе кучето или просто да се любуваме на природата?

Да, трябва да работим, планираме, организираме и разбира се, че ще го правим. Но чувството на стрес е много по-малко, когато отделяме моменти да забелязваме и да попиваме огромната красота около нас. Наричам ги „магични моменти“. И стресът е много по-малък, ако инвестираме в себе си и здравето си – както и да изглежда това за всеки един от нас.

Да отидете в местното кафене, да четете книга, да седнете навън, където живеете и да оставите слънцето да стопли гърба ви, а само птиците да ви правят компания, да започнете деня с движение и разходка. Насърчавам ви да промените възприятието си, че времето никога не стига. Част от това е създаването на пространство в живота ви. Това изглежда различно за всеки и всички имаме различен капацитет за създаване на пространство, но под някаква форма го имаме. Обикновено онова, което търсим е усещане за умствено пространство (защото това, което правим за един ден, не може или няма непременно да се промени).

Помислете за това: ние сме заети само с това, на което казваме „да“. Вместо израза „Нямам време“, опитайте да кажете: „Това просто не е приоритет за мен в момента“ – и вижте как ще се почувствате.

Обратно, може да ви бъде от полза да обмислите нещата, в които прекарвате по-голямата част от времето си, и да опитате да кажете: „Това е висок приоритет за мен в момента.“

Така ще дешифрирате на какво наистина искате да кажете „да“ и какви са вашите приоритети в момента. За много хора дори само това им помага да изпитат по-голямо чувство за простор и вътрешен мир, да култивират по-добра енергия и да изпитат по-високо ниво на благосъстояние.

Бъдете съзнателно свързани с това всъщност колко привилегирован е животът Ви. Всички Ваши основни нужди са задоволени, докато това не е така за твърде много хора по света. (Проверете в интернет – около 70% от населението на света живее с доход под 10 долара.) Науката е показала, че човешката нервна система, която е неразривно свързана с реакцията за стрес, не може да се фокусира върху повече от едно нещо наведнъж. Така че, когато се чувствате благодарни, не можете едновременно с това да бъдете стресирани. Изводът – практикувайте благодарност всеки ден.

Останете свързани с чудото – това чудо, което виждате ясно на лицата на децата, когато преживеят нещо невероятно за първи път. Поддържайте връзка дара на живота, с цялата му бъркотия, хаос и непредсказуемост. Направете всичко възможно, за да прегърнете несигурността, защото някои от най-красивите етапи в живота Ви няма да имат заглавието „добър“ или „лош“ по-късно.

И си позволете да имате това, което вече имате. Наслаждавайте се, защото изследванията, че на умиращите хора им липсват, цитирам: „Обикновените неща. Миризмата във въздуха точно преди дъжда или след окосена трева. Усещането за козината на кучето ми под ръцете ми. Лицето на партньора ми. Прясно нарязан лимон. Нощното небе.“

Сега имате тези неща. Не им позволявайте да Ви подминат.